Прочетен: 9327 Коментари: 53 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2007 18:10
Има честни хора. Заявявам го с абсолютната увереност днес, подписвайки се и удостоверявайки го с копие от личната ми карта, кръвна проба и отпечатък от пръст.
Има честни хора, колкото и да не ни се вярва. Те не са митични фолклорни легенди – разни градски същества, а живеят около нас и приличат на нас. Разликата е само, че наистина не са като нас. Поне като мен.
Нека да започна така... ако си намерите чанта, пълна с пари, на влаковата линия, едва ли ще тръгнете да издирвате собственика й. Дори загубен телефон на улицата, веднага си става наш. При нас късметът е да си намериш нещо изгубено от друг и то веднага да стане наше си. Някак си не мислим, че късметът в този случай е относително понятие. Докато ти се радваш, друг страда.
Преди месец-два губя служебен фотоапарат в Тайланд и не чакам никой да ми го върне. Преживявам го. След два дни брат ми, който по случайност ми е и колега, губи и втория служебен апарат, който е и доста по-скъп, по време на пънк концерт, и загубите вече представляват цифри, измерени в хиляди.
Карам брат ми да иде в полицията и да го обяви за откраднат, но едва ли има смисъл. И изгубен да е, си викам, няма шанс. На апарата - ни адреса ни пише, ни нищо.
И да го намерят дето се вика, кой ще ти го връща. То и да иска, не може да те намери. Пък и за какво да ти го връща, като ако го продаде, ще си купи половин Голф тройка.
Ясно е, въздишам аз. Ще се анулират кредитни карти и ще се задлъжнява към банки, но апаратът трябва да се възстановява. Та се купува нов апарат и се забравя за случката... (само брат ми няма да забрави, защото ми дължи доста пари)
И идва един странен ден.
Още не е минал и месец от загубата и младежът от снимката по-горе - Светослав или героят на нашият разказ, се появява в офиса на Инвестор.БГ (или на Dnes.bg, ако искаш го наречи) и казва, “Да, това е мястото”.
След което пита дали наскоро сме губили техника на концерт. “Да”, стъписан казвам аз.
“Е, имате късмет”, отговаря Светослав.
“Какъв късмет?” - си мисля аз. Само не ми казвай, че си намерил фотоапарат за 1700 кинта и си го донесъл обратно.
Да, истината е точно такава. Разбира се, следва въпросът как ни е намерил без да знае дори нашия адрес или кой дори е собственикът на апарата.
Светослав обаче е умно момче. Разгледал е снимките на апарата и е видял такива, на които брат ми е правил проби, като е снимал пейзажа от прозореца на офиса ни. Видял е и снимки на хора от екипа, които щастливо са се нащракали, когато сме купили апарата.
След кратко разследване Светослав намира офиса ни без да има точно представа къде се намира – единствено, че е на високо място. Логично намира и етажа, и нашия коридор, и офиса ни, ориентирайки се по лицата на хората, които вижда вътре.
Ние седим втрещени и си говорим как е възможно да има такива хора. Мълвата в коридора се разнася по-бързо от светкавица и всички въздишат как е възможно това.
Изключение прави единствено “известната журналистка Елеонора Пенева” /така я нарече един куриер/, която е дотолкова вглъбена в следващото театрално ревю или там каквото прави, че разбира с час закъснение, но и тя ахва, когато научава.
Светослав го черпим с една студена вода, защото наистина не сме подготвени. Каква ирония.
Разбира се, целият екип на Dnes.bg и Investor.bg сме адски признателни на Светослав и ще го почерпим, както трябва, по-късно и ОБЕЗАТЕЛНО.
Светослав си тръгва, без да иска награда, благодарности или грамоти (но ще го принудим да получи подарък от нас ;) .
Минават два часа и ние още продължаваме да коментираме случката с човека, който прави цяло разследване да открие собственика на фотоапарат, който може да бъде продаден като топъл хляб веднага за прилична сума.
Да, колкото и да си говорим, просто няма друг отговор на този въпрос, освен честност и доблест (и една дума с “Х”, както казва колежката Елена, ама не може да се сети за нея...)
И когато следващия път си намерим нещо на улицата, и вие и аз може да се замислим дали някой друг няма да му се зарадва повече от нас, най-малкото защото не очаква да си го получи обратно.
Не става дума за лев, пет, сто или мобилен телефон, фотоапарат, дамска чанта или портфейл.
Става дума за това, че вече не си вярваме дори на нас. Ние вече отдавна не сме честни със самите себе си. Никога не очакваме честност от хората, защото познаваме себе си и знаем как действат себеподобните ни.
Знаем какво представляваме и когато се появи един човек като Светослав, ние гледаме невярващо и се чувстваме отчайващо ниски.
В началото ви казах, че тези са между нас, а ние не ги забелязваме. Защото не знаем къде да гледаме. Всъщност е толкова лесно. Тези хора светят... те светят отвътре. Няма начин да ги сбъркате. Определено.
Аз не вярвах, че има хора като Светослав. Но има. Значи има шанс да бъдем честни пак.
И пак, благодаря, Светослав!
kiro@dnes.bg
13.04.2007 17:49
13.04.2007 17:49
Освен това - работя в радио и често се случва при нас да носят подобни неща. Така че НАИСТИНА има ТАКИВА хора!!! Емилия
13.04.2007 17:54
13.04.2007 18:07
13.04.2007 18:16
Колкото повече се четат такива истории толкова повече ще се стимулира зрънцето на честността, което е у всеки от нас. Ще дойде ден (дори и да е след хиляди години) когато нечестните, крадците и мошениците няма да съществуват. НЕ Е УТОПИЯ!
От вас сега зависи да ДИРИТЕ и ПУБЛИКУВАТЕ такива истории. ДЕРЗАЙТЕ!
13.04.2007 18:32
Направо ми стоплихте душата!!!
Казва му "човече, не мога да повярвам, че има човек като теб. Ти дойде в най-правилния момент..." и други такива.
Учудена от патетизма се обръщам и поглеждам човека, а той изглежда все едно е доставчика на вода и Киро е бил много жаден - все едно нищо не е направил, все едно е нормално да върнеш апарат за 2000 лева, все едно е баси нормалното да изнамериш някви хора, дето нищо добро не са ти направили и да им направиш добро.
Сигурно е нормално. Но не и за многзинството.
Признавам си че искам да съм като Светльо когато порастна!
Защото с днешната си постъпка той израстна над всички нас и дори - представете си - над парите.
Хаха баси якото:))))
И от мен благодаря на Светльо!
13.04.2007 18:46
13.04.2007 18:51
Бъди все така истински човек.
Хора замислете се колко е прекрасен един сив и скучен ден благодарение на толкова обикновена и човешка постъпка.
Обикновена,защото на всеки от нас не му представлява трудност да е честен и малко по-добър.
Парите все пак са само средство, а не движеща сила.
Нека Светльо запази доблестния си характер, за да ни подсеща колко е хубав живота!
http://longrun.blog.bg/viewpost.php?id=60439
това тест към блогърите ли е някакъв ?
питам си само докато другият ми коментар чака да го одобрят.
13.04.2007 18:57
И още веднъж-Браво Светославе!!
13.04.2007 19:03
Ta da-ako mozhe edna takava rybrika shte e qko, ili puk pone blog, kudeto da spodelqme takiva zhiteiski istoriiki. Aide vesel den :)
13.04.2007 19:14
13.04.2007 19:14
13.04.2007 19:22
Само почакайте да видите когато обиколи Черно море с ветроходната си лодка колко хора ще спаси ;).
Въобще не се очудваме че го е направил.
Докато има хора като него си заслужава да човек да остане да живее в България, и да се нарича Българин.
Поздрави от Данчо и Мира.
13.04.2007 19:46
13.04.2007 20:00
Badete hem umni i v sashtoto vreme praktichni, taka i vie shte se dovolni i toi mozhe bi blagodaren! ...i shte spim spokoino ..po bez gashti..- kakto kazvashe baba mi:))
....koito misli kato men - dobre , koito ne - dobre doshal da e v 20 vek:))
13.04.2007 20:20
13.04.2007 20:29
13.04.2007 20:29
Аз искам да ви разкажа за моя Светослав, който миналата седмица на Лалето на Витоша намери мобилен телефон - оказа се вътре с 250 записани номера, обади се на номера MAMA, и зарадва младежа, който беше останал без телефона и контактите си. Е, пихме по една сладка Дядова усуканица! Май всичко си зависи от първите седем години. Съгласна съм с читател 21! Браво, момчета!
13.04.2007 21:11
13.04.2007 21:16
predi 3 meseca zabravih 4antata si v izvestno kafene v liulin.Setih se 5 4asa sled tova.Vlizaiki obratno tam,servitiorkata/18-19god./sko4i ot stola i direktno mi ia podade/ne lipsva6e ni6to/!!!!!!!STIGNAH DO TAM,4E SE OBADIH I NA 6EFOVETE I DA IM KAJA KAKUV 4ESTEN I ISTINSKI 4OVEK SI IMAT!BLAGODARIA I O6TE I O6TE I O6TE...!NEKA IMA TAKIVA HORA,NEKA GI IMA VE4NO SRED NAS!
13.04.2007 21:28
13.04.2007 21:35
13.04.2007 21:48
14.04.2007 00:29
14.04.2007 02:47
14.04.2007 04:21
Момчето заслужава много повече!
Радвам се, че има такива Българи!
14.04.2007 10:51
И в духа на общото въодушевление ще кажа че тази история ми напомни нещо в което винаги съм вярвала - човек печели много повече когато дава и помага на хората. Като казвам "печели" имам предвид по-важни неща от възхищение и голи благодарности, а именно чувството че си станал по-добър и по-достоен човек.
Евала Светльо!
14.04.2007 11:34
14.04.2007 12:07
14.04.2007 13:33
През юли 2002 г., в района на плажа на Синеморец попаднах в тежка ситуация, започнах да се давя. Бях далече от брега, на около 200-250 метра. Помахах с ръка за помощ към спасителите и един от тях ме видя и ми помогна. После разбрах, че се казва Краси. Измъкна ме на брега и ме спаси. През 2003 г., благодарение на Краси, който ме спаси от удавяне, на бял свят се появи третият ми син. Не зная второто име на Краси и откъде е, просто работеше тогава като спасител на плажа. Краси багодаря ти! Бъди благословен!
Днес съм трудно подвижен инвалид, трудно изминавам 300 метра пеша. Срещам се на улицата и в трамвая с различни хора и добри и лоши. Получавам много помощ от непознати и близси хора. Благодаря на хората, които изпитват нужда да помогнат на непознат човек в нужда. Вярвам, че тези хора ще спасят човечеството и себе си.
14.04.2007 г. Васил Филипов
е сега
14.04.2007 14:23
14.04.2007 15:08
14.04.2007 16:41
Лошо е че много често нямаме (губим) вяра в доброто, негативни сме към себе си и към околните ,особенно когато се отнася за нас - българите. Живея извън България от 17 години и ми се е случвало да загубя вещ (с адрес и име) и да не ми се върне , а също и да ми се откраднат неща. Не е до БЪЛГАРИНА ,а до човека! Навсякъде има измамници и насякъде ще срещтнете честни хора. Човешкото поведение е заразяващо и мисля че е важно да живеем по принципа "не прави на другите това ,което не искаш на теб да ти се направи!". Това да е примера който да даваме на своите деца. Добрината която ние даваме - винаги се връща при нас под една или друга форма! Свтът около нас е отражение на това което сме ние самите. Нека имаме повече вяра в доброто и то ще се умножава. Нека такива като Светослав не са "чудото на деня/седмицата/годината... А на Свтослав - да благодарим за добрия пример! И по няколкото горесподелени примера се доказва ,че такива хора не са на изчезаване и на честността не е минала "модата" в България. Такива хора съществуват сред нас и доброто ще се размоножава, само трябва ние самите да даваме добрина и да имаме повече вяра...
15.04.2007 14:20
16.04.2007 01:47
Искрено се радвам, че ти се е отдала възможност да възродиш вярата в доброто отношение между хората.
Не ми се иска, но ще кажа на останалите, че учудването, което изразяват към подобна постъпка е само и единствено черна точка за тях.
Успех и нека силата бъде в Вас :-)
16.04.2007 20:45
18.04.2007 11:49
19.04.2007 17:30
Ще сподели ли някой на чий точно концерт е изгубен апаратът?
23.04.2007 18:02
25.04.2007 12:09
04.10.2007 17:28
23.12.2007 10:19
25.04.2008 11:29