Определено българското присъствие по пътищата на Централна Европа е забележимо. Наред с 10-15 годишни фордове и фолксвагени, макар и по-рядко се виждат и нови модели на Мерцедес и БМВ с българска регистрация, в които пътуват хора с костюми.
Преобладават, разбира се, автомобилите с временна регистрация, които по единично, натоварени на автовози по два-три или дори по 10-15, денонощно вървят към България.
Не е възможно да изминете дори и няколко километра по централноевропейските магистрали, без да срещнете пълен автовоз на път за България или празен в обратна посока. Като едни неуморни чистачи, българските автотърговци работят за блясъка на европейските улици.
Все пак, не бива да сме прекалено критични. В крайна сметка това е пазарната икономика. Когато и докогато е изгодно да се внасят стари автомобили от Европа, това ще се прави.
И още нещо, западното возило дори и в понапреднала възраст обикновено е за предпочитане пред автопарка, който имахме у нас допреди десетина години, а днес се вижда по пътищата на Сърбия – автомобили, не знаещи годините си, пушещи и скърцащи, безцветни и опасни, застави които помнят славното време на водача Тито, малки фиатчета от 60-те години, камиони за чиято марка не би се обзаложил никой познавач....
Сега за пътищата.
Премеждието „път към Европа” започва още от трасето София – Ниш. Веднага трябва да кажем обаче, че убийствената тапа за българските автомобили – пътят от Калотина до Ниш, е оправен, доколкото това въобще е възможно.
Намерени са средства и прословутите тунели между Пирот и Ниш вече са разширени, като сега не е нужно ТИР-овете да се изчакват, за да се разминат, асфалтът на много места е нов, за дупки по пътя не може въобще да се говори.
Това контрастира с абсолютното безхаберие на вече европейските власти в България, които не намират нито стимули, нито средства, нито дори срам, за да направят европейска отсечката от София до Калотина – някакви си петдесетина километра, осеяни с дупки, трапове и ями, без маркировка, без светлина, опасни, отчайващи, контрастиращо неевропейски.
По отношение на пътищата, с известни резерви, Европа започва от Ниш. Магистралата Ниш – Белград е перфектна. След това пътят до Суботица и границата с Унгария определено се е променил към по-добро през последната година.
Асфалтовото покритие е доста ново, появили са се модерни зони за отдих до нови бензиностанции. Така ти е по-лесно да платиш пътните такси, които до унгарската граница са около 25 евро.
И все пак, по-истинската Европа, без резерви от гледна точка на пътищата, определено започва от Унгария. Нови или обновени магистрали. Безупречно покритие, идеална маркировка, зони за отдих, които не се различават от тези в Австрия, Германия или другаде в така наречената „Стара Европа”...
Срещу винетка за 5 евро, важаща 4 дни, пресичате Унгария неусетно. След това, независимо закъде сте се запътили и дали ще влезете в Австрия или Словакия, няма да има много по-различни неща и изненади.
Пътните такси на повечето места са във вид на винетки, а цената им е приемлива. В Германия все още не се заплаща нищо. И тук отново се налагат паралели.
Как ли все още в Европа на някого не е дошла налудничавата идея, обмисляна от българските власти, да има и винетки и едновременно с това да се събират пътни такси по ключовите магистрали?
Как все още никой в Европа не се е сетил да събира такси независимо по какъв път се движите?
Защото там ако не се движите по магистралата, не сте длъжни да плащате.
Нещо повече - за да има платен път, той задължително трябва да бъде дублиран от безплатен такъв... Но това е Европа.
Сега за граничните пунктове.
Когато отминете двата пункта-близнаци на българо-сръбската граница, оставяте зад гърба си може би няколко десетки години.
Защото такава е разликата между мръсните пунктове на Димитровград и Калотина, между шкембестите, брадясали и разхождащи се като башибозук полицаи и митничари, които ти правят услуга, че те пускат да минеш „тяхната” граница и истинската Европа.
Първият шок за българските водачи всъщност е още на сръбската граница с Унгария, защото граничният пункт е съвсем нов и съвсем по европейските стандарти, какъвто, разбира се, е и унгарският пункт.
За разлика от трагично проектирания и непоправим, тесен, мръсен и задръстен български граничен пункт при Калотина, който сякаш никой не е в състояние да промени.
Не, Калотина определено не е Европа. След Унгария обикновено граничните пунктове между съседните страни от ЕС са обединени и проверката доколкото я има, е обща.
Хората определено са по-любезни и усмихнати, дори когато някои от тях са по-подозрителни към българския паспорт или лична карта. Когато отидете още по-на Запад и влезнете в Шенгенското пространство, граничните пунктове изчезват въобще.
Вие сте в Обединена Европа. По обратния път следва и обратна градация на емоциите. Докато стигнете отново до Калотина и разберете пак, че не сте в Европа.
И не само заради мръсотията, неприветливите служители, опашките и теснотията, а и заради един трап. Никъде, по нито една граница, в Европа не можете да видите нещо подобно.... на всичкото отгоре за него се плаща.
Защото трапът „дезинфекцирал” автомобила, за което на Калотина се плащат 2 евро. Какъв парадокс, влизаш от чиста и подредена Европа (тук слагам с всичките условности дори „неевропейска” Сърбия, която сякаш в много отношения остава по-европейска от „европейската” България), та влизаш от чиста и подредена Европа в едно мръсно, тясно, сбутано дере, каквото представлява граничен пункт Калотина и..... те дезинфекцират.
Всъщност, и няколкото служители, които се бутат в малката будка, за да прибират парите на хилядите автомобили, преминаващи границата за един ден, едва ли знаят какво точно унищожават със сместа, приличаща на чиста вода.
И едва ли могат разумно да ви обяснят защо в нито една страна в Европа няма подобна практика. И защо въпреки трапа, зоо-санитарната ситуация в България винаги е по-лоша от тази в Европа.
Ако и вие се затруднявате да отговорите на този въпрос, мога да ви подхвърля вариант – тия там на Калотина успешно унищожават впечатлението, че сме в Европа, „измиват” ни от европейското, за да поемем отново по калната, изпълнена с дупки, без знаци и маркировки, тясна и опасна отсечка от Калотина до София.
Добре дошли вкъщи!
28.03.2007 02:38
28.03.2007 13:29
V Ungaria imam samo zabelejka kam goliamoto 4akane za vinetka na punktovete nared sas nedospali, samnitelni balkanski subekti, no razbira se tova e prenebrejimo v sravnenie s nashata situacia.
/Angel.
ps - izvinete me za latinicata
