Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2006 17:34 - Ледена епоха: Катерицата връзва кънките
Автор: dnes4o Категория: Новини   
Прочетен: 59104 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 11.12.2006 17:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
От: Александър Иванов alex@investor.bg 11.12.2006 17:28
image
Илюстрация: Корбис

Винаги съм си мечтал, докато гледам състезателите по фигурно пързаляне, да се въртя и аз като тях. Да подтичвам по леда в потресаващи скокове – двоен аксел, ритбергер, троен тулуп (не да подхвърлям някой тлъст вол, така се казва скокът). Искам да кажа, че и на хокей ми се играе, абе, където има пързаляне на лед, искам да минавам като фурия и останалите да ме гледат смаяно и да си удрят челата в ледената покривка.

Това ми желание (да се пързалям, не народа да млати лоб в моя чест) беше осъществено, благодарение на първата открита софийска пързалка от има-няма 60 години.

Леденото чудо е малко тесничко, но за аматьори става. Плюс това е кацнало в центъра на столицата, до НДК, има кънки под наем донасита или почти до насита, както ще видите по-нататък.

Около пързалката предвидливо са ситуирани увеселителни павилиони за хапване и пиене, та ако някой не го бива на пързалката, поне да си стопли мозъка с ромче и чайче, докато тълпата се хързулва.

Има и открита сцена, където по време на моето дефиле по леда разни дечица усилено удряха някакви ударни инструменти, в стройна симфония от звуци.

Смог, студ, пързалка. Редя се чинно да си купя билетче и обяснявам на мой колега как ще изкъртя леда като един истински Евгени Плюшченко и колко съм добър. Други колеги вече са си купили билетчета, навързали са кънки и са готови да атакуват.

Лошото е, че моят номер кънки го нямаше. Нищо, смело заявявам, ще карам с по-големи. Лоша грешка. Все едно си нахлузих галоши и краката ми се кривяха като размекнати бутер банички.

Добре, че пързалките имат стени, по които нещастни аматьори като мен да се подпират. Васко, колегата се плъзна по леда като лапландец и отпраши като мъгла.

Аз, в ролята на парализирана Маша Бутирская, се тътрех като дрогиран стършел. Лесно било. Наведи се напред, плъзгай краката настрани, коленете леко свито, почувствай езиците на кънките. А да друсна един казачок, а? Ужас ви казвам. Ските били помагали. Помагат, чушки. Поне на мен скиорският ми стаж не помогна.

На всичкото отгоре, цялата група колеги хвърчи като ракети около мен, начело с шефа, който пори множеството като хокеист с 25-годишен стаж в НХЛ. Титаник ряпа да яде.

Невръстни дечица също подскачат и си се пързалят все едно са родени в Антарктида. Така е, отиде ми мечтата за аксел, дори и най-мизерният, освен ако за аксел или тулуп не се брои летенето ми по гръб връз леда и опитите ми да се вдигна, приличайки на изтерзана катерица.

Морна колежка (май беше жената на Мистър Титаник) ми обяснява как искала да се сети да кара назад и почва да се припка на задна скорост. Абе, сестро, к"во назад, аз не мога да се изпълзя два сантиметра напред, а ако тръгна наобратно ще трябва да ме хоспитализират и милосърдна сестра да ми дава топло мляко с мед до Великден.

Решавам и аз да се плъзна по-категорично. Аааа, па са. Няма да се излагам. Ще засенча и Албена, и Максим и всички. Засенчих, аз. То не би строполяване, търкаляне и влачене. Един съвет – наистина не се навеждайте назад, направо си падате като отсечен кедър.

Мисля, че след мен са направили основен ремонт на пързалката. Ако отида на лекар, ще ме обявят за жертва на домашно насилие, защото съм доста син, все едно ме е лупал Фреди Крюгер. Оказа се, че и няколко от ледените прими в офиса са се изтърсили. Титаник и жена му май не са падали, къде и ще паднат, тези ледени корифеи.

Още преди да мине полагащия ми се час и половина вече не искам да гледам лед. За момента дори и ледчета в уиски не искам да виждам. С подпиране и вой се проснах през вратичката за излизане.

Това е положението. Следващият път ще направя аксел, та ако ще да подскачам цял ден на пързалката. Между другото в София до броени дни се откриват още две ледени територии – пред Народния театър в езерото Ариана в Борисовата градина. Така че, отивайте да се пързаляте. Щом аз оцелях, има надежда.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jokera - Завист.
11.12.2006 17:57
Това изпитвам. Завист. Във Варна никога не е имало ледена пързалка и май никога няма да има. :(((
Завиждам ви. Падни един път и заради мен брато!
Или не..., я по- скоро беше споменал нещо за ром....
:))))) Желая ти безпроблемен аксел!
цитирай
2. ady - Успех
11.12.2006 18:52
и с тройния тулуп:))
цитирай
3. анонимен - хах
12.12.2006 08:17
Саше, ти както го описа ще кажеш, че тва пързалката е нещо мноо страшно и опасно. Ай по-спокойно, иди още 10тина пъти и гледай да не ти пука особенно от това, че си паднал и ще почнеш и да се наслаждаваш. А да по въпроса с кънките, за да си намериш номер все пак дрябва да се домъкнеш около час по рано, ся ако те мързи........ има магазини купи си.

Гаа
цитирай
4. анонимен - И на мен ми се е случвало.. и аз съм падала и мен ме болеше...даже много ме болеше!
20.12.2006 16:11
Бях решила да покажа на 8 годишните хлапета, които хвърчаха около мен, че и аз мога като тях и не съм отишла да тествам парапета на пързалката дали става за подпиране. И понеже съм човек на риска ( то иначе не е интересно) реших да отида в средата на пързалката - със сетни сили се избутах от парапета, държах ръце разперени за баланс, затворих очи, представих си как Лео от Титаник ме придържа за кръста и ми шепне на ухо, стигнах средата на пързалката и спрях! Ухилих се доволно, погъделичка ми се самочувствието и за миг видях светлините на прожекторите, но дали не прекалих с мечтите за звездна кънкьорска кариера или пък някои ме урочаса заради добрата стойка, но изведнъж започнах да губя баланс, нямаше за кого да се хвана, полетях напред и уж за баланс се наклоних назад, запархах с ръце като волна пипируда, ще кажеш , че прави някакво значение,погледнах за последно към добрия, стар, малко очукан, но надежден парапет и в крайна сметка завърших с троен тулуп на леда помитайки де що кънкьори и кънкьорки имаше около мен
даммм - сега мечтите ми са насочени в съвсем друга насока - на твърда земя!
цитирай
5. анонимен - Искаме ледена пързалка във Варна!!!
28.12.2006 12:53
Така бих искал да се пързалям...а не съм се качвал дори на ролери.
Следващия път като отида в София...ако оживея ще разказвам.
цитирай
6. анонимен - Голям кеф е!
28.12.2006 16:53
Голям кеф е. Аз тръгнах с дребния уж да го уча. Сложих кънките и се молих да си припомня всичко от парзалянето ми преди н-години. Това че веднъж като се научиш после било лесно, да го разправят на някой друг. Първите 20 минути бях като неконтролируем ужас на лед, виках, махах с ръце, падах пак виках, но после всичко си дойде на място и започнах малко по малко да карам по-прилично. Малкия падна два пъти и каза че това не е за него. Тотално ми разби надеждите той да стане следващия Евгений Плюшенко. Лошо е че останах без компания, хлапето вече заобикаля пързалката от километри и защото само за пързаляне бленувам (и естествено за Плюшенко:-) мъжут ми обеща да дойде да кара някой ден с мен. Затова ако видите два индивида не много атлетични, но с голямо желание да изкъртят леда това сме ние, моля не ни пречете!
цитирай
7. анонимен - рекорд по падане :)
09.01.2007 08:20
Аз също посетих ледена пързалка, за щастие вече и в Пловдив си имаме такава :) Разбира се, можеше чинно да си стоя до прословутата оградка, да залитам от време на време и едва да се привдижвам, но предпочетох да рискувам и да пробвам да се пързалям без опора, без опит, но с желание :) Паднах около 1015 пъти, и то доста внушително :) Доволна съм, беше прекрасно! Ще ходя пак!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dnes4o
Категория: Новини
Прочетен: 5431797
Постинги: 174
Коментари: 6128
Гласове: 940
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031